Колко плащат на феята на зъбките в Германия

Първото зъбче на детето пада. И феята на зъбките протяга ръка към портфейла на татко?
Колко пари да остави под възглавницата? 5 лева? 10 лева?
Каква е традицията в Германия разказва руският писател и журналист Михаил Боков, който живее в Берлин заедно с жена си и 4-годишната си дъщеря Ксения, пред deti.mail.ru.

Зъбчето на  4-годишната ни дъщеря падна и това предизвика сериозен спор в семейството. Ние живеем в Берлин. Ксения ходи на детска градина. И според тукашните обичаи, падането на първото зъбче е особен празник. 
Някои семейства организират тържество. За децата има изобилие от сладолед. Възрастните се черпят с розово шампанско и всички дават пари. Това е нещо като „откуп“ за зъбчето, което Феята на зъбките взема. 
Децата знаят, че Феята на зъбките идва нощно време, докато те спят. Падналият зъб трябва да се сложи под възглавницата, а тя тайно си го взема през нощта и в замяна оставя монета под възглавницата. Или повече пари, ако роднините, дошли на тържеството, са били по-щедри.

Да, ама всички наши роднини живеят в Русия. Това на кратко значи, че ще плащаме на Феята на зъбките от джоба си.
Спомням си, че когато през 1984 г. първият ми зъб се разклати, татко го върза за дръжката на вратата и след това дръпна. Зъбът изскочи, а аз се разревах.
„Хайде, голяма работа. Това беше. Един проблем по-малко“, успокои ме татко. 
Никаква Фея на зъбките. Никакви подаръци, нито пари – нищо.
И, когато втори зъб започна да се клати, реших въобще да не информирам възрастните. Нека си падне сам. Защото татко вероятно отново щеше да направи фокуса с вратата.
Преди години наистина традицията е била, когато падне зъб, той да се остави под възглавницата и да се размени с една малка монета, обяснявам аз на дъщеря ми с надеждата да призова всички към икономии.
Съпругата ми обаче се намесва с обяснение, че на Тереза, която е приятелка на дъщеря ни в детската градина, подарили колело, когато тя се отказала от биберона-залъгалка.
Това пък в Германия е отделен обичай – когато детето порасне достатъчно, и се откаже от биберона-залъгалка, той се „продава“  на Феята. Но тази фея не е така „алчна“ като Феята на зъбките и парите, които роднините дават са по-малко.  
Съпругата ми е учен-германист и с нея се спори трудно. И тя познава немските обичаи много по-добре от мен.

„Да, но в анимационното филмче за прасенцето Пепа, под възглавницата бяха сложили само една монета“, настоявам аз. 
А жена ми ме разстрелва с поглед.
„Какво ще каже твоята дъщеря на приятелките си в детската градина, когато я попитат какво ѝ е подарила Феята на зъбките? Зъбната фея ми подари 20 цента! “, гневи се тя.

Разходите по „откупуване“ на зъбчето от феята са само част от парите, които трябва да се подготвят за загубата на млечните зъби.
Защото зъбчето трябва да се опакова правилно. Смята се, че феята не може да го отнесе, ако то не е красиво пакетирано.

Затова детските магазини в  Германия продават:

1. Копринена торбичка със златен кант – 2-5 евро

2. Дървена кутийка за зъби – 5 евро. Като  в нея за всеки зъб има определено място. 

Зъбчето на Ксения се клати цяла неделя, а на другия ден в детската градина – падна. Педантичните немски възпитатели  тържествено ни го предадоха – поставен в найлоново пликче и с поздравителна картичка: “Честит първи паднал зъб!“

През нощта долетя Феята на зъбките.
След дълги и мъчителни спорове, стигнахме до споразумение да оставим под възглавницата 1 евро.  И да ѝ обясним, че това е оставено от  Феята,  за да може Ксения да си купи нещо, което иска. А, ако сумата не стигне, ще добавим още. 
 Тя поиска огромен розов еднорог. Той струваше 15 евро. А батериите към него – още 6.
Срещу тази сума се надявахме, че ни чака истинско представление. Но, не.
Еднорогът можеше единствено да свети – рогът му сияеше като сигнална лампа. А, когато вдигнеше крак, запачваше да се клаги напред-назад като поразен робот от „Междузвездни войни“. И се разнасяше страхотен шум.

И тогава немският съсед, който живее под нас, започваше да тропа и вика: „Ей, руснаци! Хайде да сте малко по-тихи,  след като вече ни се натрапихте тук“

 Мона Василева